Национално малцинство – що е то?

България ратифицира през 1999 г. Рамковата конвенция за защита на националните малцинства с което по начало подкрепи залегналите в нея принципи и цели. Тази конвенция съдържа разпоредби от програмен тип, които не се прилагат пряко. На съответната държава се предоставя свобода, предвид конкретните обстоятелства при осъществяване целите, които тя е задължена да изпълни и постигне. Държавните и правителствени ръководители на Съвета на Европа на 09.10.1993г. на Виенската среща на върха се съгласиха, че националните малцинства са създадени в следствие историческите превратности в Европа. Тъй като няма постигнато определение на понятието „национално малцинство” в съответствие с АнексII към приетата декларация в Рамковата конвенция е възприет прагматичен подход на основата на две изисквания.

Първото е, че националните малцинства са образувани в следствие откъсване на национални територии ведно с коренното им население и присъединяването им към друга държава. Второто е наличието на конституционна уредба или международен договор, уреждащи статута на дадено национално малцинство – респективно на принадлежащите към него лица, като самостоятелен правен субект. Рамковата конвенция не предполага дадено лице да има право да избере произволно етническа принадлежност т.е. да се „самоопредели”, дори към притежаващо статут национално малцинство. Защото индивидуалния субективен избор е непременно свързан с обективни критерии, отнасящи се до неговата идентичност и не всички етнически, културни или религиозни различия задължително водят до създаване на национални малцинства. На Виенската среща е решено също така уредените в приетата декларация правни ангажименти да бъдат преобразувани в най–голяма степен с Рамковата конвенция в правни задължения.

Макар Конституцията на Р България да гарантира правата и свободите на всички български граждани без всякаква дискриминация на основата на етнически произход, културна и религиозна принадлежност, поради външен натиск и поради неразбиране и подценяване на проблема вътре в страната много от целите на конвенцията, както и разпоредби конституцията, касаещи суверенитета, националното единство и териториалната цялост на страната се нарушават. Пример в това отношение е подменянето на прагматичната представа за „национално малцинство” с прилагания примитивно–аритметичен смисъл на думата „малцинство”. За европейския континент това означава абсурдно поначало прилагане на Рамковата конвенция за средно 40 – 50 такива „малцинства” във всяка европейска държава. У нас на практика това означава даване на привилегии на „самоопределилите се”, че принадлежат към някаква национална или религиозна група български граждани.