Голямата измама

Телевизионният документален филм за глобалното затопляне беше излъчен на 8 март 2007 г. Много уважавани и високо квалифицирани учени еколози, журналисти и други от цял свят участваха в създаването му. Сред тях е и един от основателите на Грийнпийс, Патрик Мур. Няколко от тях бяха в Междуправителствената група по промените в климата към Обединените нации (IPCC). Участниците бяха от големи университети по света, от НАСА, от списанието за наука и технологии "New Scientist”, от Националната служба за времето на САЩ, Институтът “Пастьор”, Датският метеорологичен институт, Датският национален космически център и Международния център за арктически изследвания. Глобалното затопляне получи голяма гласност, особено чрез усилията на Ал Гор, бивш кандидат за президент на САЩ. В документалния филм на Ал Гор “Неудобната истина” основният аргумент, подчертаващ връзката между увеличаването на СО2 и повишаването на глобалната температура беше графика, показваща промените на два различни паралела, съпоставени през последните 650 000 години. Графиката обаче показва, че промените в СО2 са станали 800 години след температурните промени. Според графиката на Ал Гор, температурите причиняват СО2, а не обратното. До 1940 г. температурата на земята се е покачвала в продължение на 150 години. През 1940 световното промишлено производство се е повишило рязко и СО2 произведен от човека чувствително започва да нараства, като това продължава почти четири десетилетия. През това време глобалната температура се е понижила. Това е точно противоположното на твърдението, че температурата зависи от СО2. Има много източници на СО2 :създадените от човека, вулканите, животните, бактериите, гниещата растителност и океаните. Всяка година вулканите изхвърлят повече СО2 от всички човешки дейности взети заедно. Животните и бактериите изхвърлят повече от вулканите, а загниващата растителност още повече. Но най-големият източник несъмнено е океанът. Океаните отделят СО2, когато се затоплят и поглъщат СО2, когато се охлаждат. В края на 80-те години д-р Пиърс Корбин открил, че когато слънчевата активност нарасне, което се вижда от броя на слънчевите петна, температурата на земята се повишава и обратно. Той заключил, че слънцето е причината за температурните промени на земята. През 1991 г. учени от Датския метеорологически институт свързали активността на петната на слънцето с глобалните температури и открили пряка зависимост. Тогава сравнили активността на слънчевите петна за период от 400 години и глобалната температура през 20 век и открили подобна зависимост. Те също заключили, че слънцето предизвиква промените в климата. Освен това е известно, че космическите лъчи, навлизащи в земната атмосфера, взаимодействат с изпаренията от океаните и причиняват образуването на облаци, които охлаждат земята. Когато слънцето е по-активно, по-малко космически лъчи достигат земята. Това намалява облачната покривка и позволява по-силно затопляне. Сравнени са данните за космическите лъчи и данните за температурата за период от 600 милиона години и категорично е била установена директна връзка. С повишаването на космическите лъчи, температурите спадат и обратно. И така две доста различни съпоставки - слънчевите петна и земната температура и космическите лъчи и земната температура сочат, че слънцето е причината за климатичните промени, изразяващи се в изпускане и поглъщане на СО2. Неизбежното заключение е, че слънцето предизвиква глобалното затопляне. СО2 няма нищо общо. Аргументът че СО2, създаден от човека, причинява глобалното затопляне води началото си от 1970 г. В разгара на психозата за Глобално захлаждане през 70-те, шведският учен Берт Болин подхвърлил идеята, че СО2 от човешката дейност може да помогне да се затопли земята и да се предотврати настъпването на ледников период. Теорията била сметната за ексцентрична и абсурдна. Тогава глобалната температура започнала да се покачва, а в Англия имало стачка на миньорите от каменовъглените мини. Теорията за глобалното затопляне, причинено от човешката дейност започва да се политизира, когато Маргарет Тачер, тогавашен министър-председател, решава да отнеме политическата сила на миньорите. В дебата за глобалното затопляне тя вижда възможност да лансира ядрената енергия, при която не се отделя СО2. Тя се обърнала към Кралското дружество и предложила субсидии да се изследва дали евентуално СО2 не е причината за глобалното затопляне. Резултатът бил създаването на IPCC. С падането на комунизма и социализма антивоенните и политическите активисти се насочили към екологичните движения с техния неомарксизъм и пуснали в употреба зелените идеи за своите антикапиталистически и антиглобализационни цели. Сформирал се странен съюз между Маргарет Тачер от дясно и лявото крило на антикапиталистическите еколози, който представлява силата зад откачената идея за глобалното затопляне, причинено от човешката дейност. По времето на стария Буш правителството на САЩ увеличава инвестициите за  изследвания на климата на 2 милиарда долара годишно. Влагат се огромни суми пари и десетки хиляди работни места зависят сега от глобалното затопляне причинено от човешката дейност. Учени, които не са съгласни с теорията, много трудно получават средства за своите изследвания. Затова те не застават открито срещу нея. Когато се осмелят да говорят публично, ги обвиняват, че са им платили многонационалните нефтени или газови компании. Днес развиващите нации са подложени на огромен натиск да не се развиват. Това всъщност означава, че не могат да имат електричество. Без електричество ще продължи да се използва огън за отопление в домовете, който създава най-смъртоносният замърсител в света...пушекът. Всяко година пушекът убива 4 милиона деца на възраст до пет години. Тези смъртни случаи ще продължават като следствие от опита да се премахне несъществуваща причина за климатичните промени.