понеделник, 30 ноември 2009 г.

Това, което не ни убива, ни прави по-силни

Човшкият живот в път, пo който всеки един от нас минава ,път oсеян с много трудности и неволи. Всяка трудност калява душевноста на чoвек. След всяка преодоляна трудност  ,човек усъвършенства себе си, своя личен свят. Но дали това ,което не ни убива ни прави по силни?
    Всеки човек има собствено мислене за това как трябва да живее и как да умре. Според един живота е розов , а за друг той е черен. Животът  е осеян с трудности и неволи ,които ако се научим да преодоляваме , ще можем да живеем по-спокойно. Пред човек застават пречки за да може да се справи с тях. По този начин той става по-силен и по-уверен в себе си.
    В миналото изразът “не мога” ,не е съществувал .В наши дни младите хора твърде често го използват , и дори  това да не е начина ,чрез този израз те се опитват да избегнат трудностите с които ежедневно се сблъскват. Много хора  ще  се противопоставят на тази моя теория ,но това не е важното.Важно е всеки човек, сам за себе си да знае как да се справя с трудностите без да се влияе от чуждото мнение, да се вслушва в съветите на околните без да ги приема безприкословно, да разбира и анализира заобикалящата го действителност и да се приспособява по-лесно към нея.
    Според мен е твърде остаряло виждането ,че трудностите и неволите са наказание за нашите грешки.
Не е така! Това е просто начина Бог да ни каже :”Хайде време е да се изправиш срещу самия себе си!” Когато се появи трудност ,човек дава всичко от себе си ,за да я преодолее ,а когато се справи с проблема той се чувства по-силен, по-самоуверен, защото знае, че може.
 И ако наиситина нещата, които не ни убиват ни правят по-силни мога да кажа ,че всеки сам избира колко да бъде силен в живота си.